goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
9 dic 2015, 8:05

Среднощен монолог 

  Poesía
374 0 7

 

Вече не пиша с мокри пръсти.
Преваля отдавна.
Сега правя лястовици
от бяла хартия.
Или сърца. Като гирлянди.


Ти ми се смееш...
А аз съм такова дете!

 

Разказвах ти за тези часове -
не знам защо им викат "малки" -
при мен се разтягат,
изпъват гръбчета
като котешки мостове...

 

Помниш ли как...
Аз още чертая слънца
наум по асфалта.
От онези - с очи и уста
изкривена в широка усмивка...

 

Ти пак ми се смееш!
А аз съм дете!

 

Не, не искам да бъда голяма!
Още малко да съм безразсъдна!

Все още играя с врабчетата.

Не искам да ставам пак...

тъжна...

 

Докато още го мога -
с разширени зеници нека мечтая,
че до мене ще стигне все някога
гълъб с писмо във перата...
Само за мен. Аз го чакам.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По детски красиво и нежно,дълбоко завладяващо!
  • Съхраненото детско усещане ражда хубави творби!
    Поздрави!
  • "С разширени зеници мечтая"...
    Силата на сърцето!!!
  • Най-сърдечни поздрави!
    "Не знам защо им викат "малки"
  • Ето нещо много свежо и много истинско! Бъди още дълго с разширени от учудване и любопитство зеници!
  • Напомни ми една песен на М. Попова и О. Горанов. И твоите редове са достойни за музикално озвучаване! Фен съм ти, Миглена и не само тук!
    Поздрав!
  • Това е едно много хубаво стихотворение. Поздрав, Миглена!
Propuestas
: ??:??