Среднощен монолог
Вече не пиша с мокри пръсти.
Преваля отдавна.
Сега правя лястовици
от бяла хартия.
Или сърца. Като гирлянди.
Ти ми се смееш...
А аз съм такова дете!
Разказвах ти за тези часове -
не знам защо им викат "малки" -
при мен се разтягат,
изпъват гръбчета
като котешки мостове...
Помниш ли как...
Аз още чертая слънца
наум по асфалта.
От онези - с очи и уста
изкривена в широка усмивка...
Ти пак ми се смееш!
А аз съм дете!
Не, не искам да бъда голяма!
Още малко да съм безразсъдна!
Все още играя с врабчетата.
Не искам да ставам пак...
тъжна...
Докато още го мога -
с разширени зеници нека мечтая,
че до мене ще стигне все някога
гълъб с писмо във перата...
Само за мен. Аз го чакам.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
