Среднощен монолог
Вече не пиша с мокри пръсти.
Преваля отдавна.
Сега правя лястовици
от бяла хартия.
Или сърца. Като гирлянди.
Ти ми се смееш...
А аз съм такова дете!
Разказвах ти за тези часове -
не знам защо им викат "малки" -
при мен се разтягат,
изпъват гръбчета
като котешки мостове...
Помниш ли как...
Аз още чертая слънца
наум по асфалта.
От онези - с очи и уста
изкривена в широка усмивка...
Ти пак ми се смееш!
А аз съм дете!
Не, не искам да бъда голяма!
Още малко да съм безразсъдна!
Все още играя с врабчетата.
Не искам да ставам пак...
тъжна...
Докато още го мога -
с разширени зеници нека мечтая,
че до мене ще стигне все някога
гълъб с писмо във перата...
Само за мен. Аз го чакам.
© Миглена Цветкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
По детски красиво и нежно,дълбоко завладяващо!
-
Съхраненото детско усещане ражда хубави творби!
Поздрави!
-
"С разширени зеници мечтая"...
Силата на сърцето!!! -
Най-сърдечни поздрави!
"Не знам защо им викат "малки" -
Ето нещо много свежо и много истинско! Бъди още дълго с разширени от учудване и любопитство зеници!
-
Напомни ми една песен на М. Попова и О. Горанов. И твоите редове са достойни за музикално озвучаване! Фен съм ти, Миглена и не само тук!
Поздрав! -
Това е едно много хубаво стихотворение. Поздрав, Миглена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
