Среднощен монолог

27 feb 2011, 12:48

Poesía

736 0 0

Нощта е тиха и безшумна,
и тъжаща в самота.
Дали в такава нощ безумна
се пробужда и скръбта?
Само блясъкът красив
на тъжната луна
и пейзажът причудлив -
странна приказна страна.
Вървя по улица затихнала,
явно спяща непробудно.
И Земята е притихнала...
В очакване на нещо чудно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Среднощен монолог

Искате да прочетете повече?

Propuestas