27.02.2011 г., 12:48 ч.

Среднощен монолог 

  Поезия
695 0 0

Нощта е тиха и безшумна,

и тъжаща в самота.

Дали в такава нощ безумна

се пробужда и скръбта?

 

Само блясъкът красив

на тъжната луна

и пейзажът причудлив -

странна приказна страна.

 

Вървя по улица затихнала,

явно спяща непробудно.

И Земята е притихнала...

В очакване на нещо чудно.

 

Не е ли сън това, прекрасен сън?

Но красиво е и нека продължи...

Сякаш зъл, огромен, черен звън

пробужда и убива моите мечти.

 

И покрай мен редят се

хиляди, безброй изгарящи слънца.

А мечтите ми - стремят се

да догонят утрешната светлина!

© Жу не регрете риен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??