Среднощен монолог
926
0
0
Нощта е тиха и безшумна,
и тъжаща в самота.
Дали в такава нощ безумна
се пробужда и скръбта?
Само блясъкът красив
на тъжната луна
и пейзажът причудлив -
странна приказна страна.
Вървя по улица затихнала,
явно спяща непробудно.
И Земята е притихнала...
В очакване на нещо чудно.
Не е ли сън това, прекрасен сън?
Но красиво е и нека продължи...
Сякаш зъл, огромен, черен звън
пробужда и убива моите мечти.
И покрай мен редят се
хиляди, безброй изгарящи слънца.
А мечтите ми - стремят се
да догонят утрешната светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жу не регрете риен Всички права запазени
