Среднощен монолог

Нощта е тиха и безшумна,

и тъжаща в самота.

Дали в такава нощ безумна

се пробужда и скръбта?

Само блясъкът красив

на тъжната луна

и пейзажът причудлив -

странна приказна страна.

Вървя по улица затихнала,

явно спяща непробудно.

И Земята е притихнала...

В очакване на нещо чудно.

Не е ли сън това, прекрасен сън?

Но красиво е и нека продължи...

Сякаш зъл, огромен, черен звън

пробужда и убива моите мечти.

И покрай мен редят се

хиляди, безброй изгарящи слънца.

А мечтите ми - стремят се

да догонят утрешната светлина!