30 nov 2009, 1:23

Среднощен рефрен...

  Poesía
952 0 8

 

 

Стихвам в крилете

на дълго очакване

стъпка по стъпка

пътувам към теб

 

не е присъда

нито наслагване

само не помня…

 

(откакто си в мен…)

 

>>>

 

(и не мога да се намеря...

закопчала съм се

за жартиерите

на отдавна

загубила

значението

си виталност...

онази...

с лице на Вина...

 

гали ръцете ми

и приласкава душата ми...

 

с теб…

...

после...

 

(рисува снежинки

по потни прозорци...)

покрива огледалата

за да не се намеря

 

и ме оставя...
да вися

обесена

 

за собствените си

страхове...

 

<<<

 

… нито посоките

нито следите

 

нито успявам

дъха ти

да спра…

 

дълго пътувам

а още съм никъде

 

стихвам в очите

преляла...

 

в съня…

 

>>>

 

(и не мога да те намеря…) 

 

нещо празно изтича

нетленно

 

заглъхва виновно

гради ме по теб

като страх…

 

а не откривам очите ти…

 

бягам

сънувам

заглъхвам

завръщам се

разкъсвам гърдите си…

 

бягам…

 

все по-далеч…

 

(от себе си…)

 

<<< 

 

… и като вятър

ти роша косите

тихо докосвам

очите с очи…

 

толкова дълго…

а още съм никъде

сгънала в длани

смеха ти дори…

 

 >>>

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тomad, радва ме присъствието ти!
    ...
    Пътят е по-важен от пристигането!
    Благодаря Ви!
  • "сгънала в длани

    смеха ти дори…"
    Когато те чета съм в друго измерение!
  • Много хубаво!
  • Изчерпана откъм суперлативи...
    Ех, Бети*!
  • "дълго пътувам
    а още съм никъде"
    Пътят понякога е по-хубав от пристигането!
    Харесах стиха ти, Бехрин!
    Привет!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...