30 nov 2009, 1:23

Среднощен рефрен...

  Poesía
950 0 8

 

 

Стихвам в крилете

на дълго очакване

стъпка по стъпка

пътувам към теб

 

не е присъда

нито наслагване

само не помня…

 

(откакто си в мен…)

 

>>>

 

(и не мога да се намеря...

закопчала съм се

за жартиерите

на отдавна

загубила

значението

си виталност...

онази...

с лице на Вина...

 

гали ръцете ми

и приласкава душата ми...

 

с теб…

...

после...

 

(рисува снежинки

по потни прозорци...)

покрива огледалата

за да не се намеря

 

и ме оставя...
да вися

обесена

 

за собствените си

страхове...

 

<<<

 

… нито посоките

нито следите

 

нито успявам

дъха ти

да спра…

 

дълго пътувам

а още съм никъде

 

стихвам в очите

преляла...

 

в съня…

 

>>>

 

(и не мога да те намеря…) 

 

нещо празно изтича

нетленно

 

заглъхва виновно

гради ме по теб

като страх…

 

а не откривам очите ти…

 

бягам

сънувам

заглъхвам

завръщам се

разкъсвам гърдите си…

 

бягам…

 

все по-далеч…

 

(от себе си…)

 

<<< 

 

… и като вятър

ти роша косите

тихо докосвам

очите с очи…

 

толкова дълго…

а още съм никъде

сгънала в длани

смеха ти дори…

 

 >>>

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тomad, радва ме присъствието ти!
    ...
    Пътят е по-важен от пристигането!
    Благодаря Ви!
  • "сгънала в длани

    смеха ти дори…"
    Когато те чета съм в друго измерение!
  • Много хубаво!
  • Изчерпана откъм суперлативи...
    Ех, Бети*!
  • "дълго пътувам
    а още съм никъде"
    Пътят понякога е по-хубав от пристигането!
    Харесах стиха ти, Бехрин!
    Привет!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...