30 нояб. 2009 г., 01:23

Среднощен рефрен...

948 0 8

 

 

Стихвам в крилете

на дълго очакване

стъпка по стъпка

пътувам към теб

 

не е присъда

нито наслагване

само не помня…

 

(откакто си в мен…)

 

>>>

 

(и не мога да се намеря...

закопчала съм се

за жартиерите

на отдавна

загубила

значението

си виталност...

онази...

с лице на Вина...

 

гали ръцете ми

и приласкава душата ми...

 

с теб…

...

после...

 

(рисува снежинки

по потни прозорци...)

покрива огледалата

за да не се намеря

 

и ме оставя...
да вися

обесена

 

за собствените си

страхове...

 

<<<

 

… нито посоките

нито следите

 

нито успявам

дъха ти

да спра…

 

дълго пътувам

а още съм никъде

 

стихвам в очите

преляла...

 

в съня…

 

>>>

 

(и не мога да те намеря…) 

 

нещо празно изтича

нетленно

 

заглъхва виновно

гради ме по теб

като страх…

 

а не откривам очите ти…

 

бягам

сънувам

заглъхвам

завръщам се

разкъсвам гърдите си…

 

бягам…

 

все по-далеч…

 

(от себе си…)

 

<<< 

 

… и като вятър

ти роша косите

тихо докосвам

очите с очи…

 

толкова дълго…

а още съм никъде

сгънала в длани

смеха ти дори…

 

 >>>

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тomad, радва ме присъствието ти!
    ...
    Пътят е по-важен от пристигането!
    Благодаря Ви!
  • "сгънала в длани

    смеха ти дори…"
    Когато те чета съм в друго измерение!
  • Много хубаво!
  • Изчерпана откъм суперлативи...
    Ех, Бети*!
  • "дълго пътувам
    а още съм никъде"
    Пътят понякога е по-хубав от пристигането!
    Харесах стиха ти, Бехрин!
    Привет!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...