Среднощен рефрен...
Стихвам в крилете
на дълго очакване
стъпка по стъпка
пътувам към теб
не е присъда
нито наслагване
само не помня…
(откакто си в мен…)
>>>
(и не мога да се намеря...
закопчала съм се
за жартиерите
на отдавна
загубила
значението
си виталност...
онази...
с лице на Вина...
гали ръцете ми
и приласкава душата ми...
с теб…
...
после...
(рисува снежинки
по потни прозорци...)
покрива огледалата
за да не се намеря…
и ме оставя...
да вися
обесена
за собствените си
страхове...
<<<
… нито посоките
нито следите
нито успявам
дъха ти
да спра…
дълго пътувам
а още съм никъде
стихвам в очите
преляла...
в съня…
>>>
(и не мога да те намеря…)
нещо празно изтича
нетленно
заглъхва виновно
гради ме по теб
като страх…
а не откривам очите ти…
бягам
сънувам
заглъхвам
завръщам се
разкъсвам гърдите си…
бягам…
все по-далеч…
(от себе си…)
<<<
… и като вятър
ти роша косите
тихо докосвам
очите с очи…
толкова дълго…
а още съм никъде
сгънала в длани
смеха ти дори…
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"сгънала в длани
смеха ти дори…"
Когато те чета съм в друго измерение! -
Много хубаво!
-
Изчерпана откъм суперлативи...
Ех, Бети*! -
"дълго пътувам
а още съм никъде"
Пътят понякога е по-хубав от пристигането!
Харесах стиха ти, Бехрин!
Привет! -
Като мелодия... красива...
-
Не мога да те сбъркам... тази поезия...
Бети!!!
((( ))) -
Като цяло ми хареса, Бети, особено определени фрагменти. Поздрав.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
...
Пътят е по-важен от пристигането!
Благодаря Ви!