plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
29 sept 2011, 9:47

Среднощия 

  Poesía
745 0 9

Най твоя съм когато най-ме-няма,

когато в бялото легло не ме откриваш,

но ме усещаш и ме вдишваш с аромата

на мисли и копнежи...

и не заспиваш.

Най твоя съм, когато най не искам

да бъда твоя. Или нечия да бъда.

Защото мога да съм себе си тогава,

когато мислиш, че съм друга,

че  ме няма.

Най- твоя- съм и сутрин много рано,

тогава топлото кафе ти нагорчава,

ти знаеш - сладостта я нося само

когато най ме искаш,

а ме няма.

Най мой си, най-като-сме-чужди

и най-като-не-трябва да сме общо,

защото всичко „най” е най-прекрасно,

когато най-не-може...

и е тайно.

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Още едно ваше стихотворение, което да ми се хареса страшно много.
  • Много хубаво пишеш, Плами, изпълнено с философски прозрения!
  • Чувствам страшна свежест, като на първи стихове, още не така излъскани и кашлящи скучни прашасали мисли. Дано винаги да пишеш така искрено и като себе си.
  • Добро попадение!Хареса ми!
  • Интересно поднесен стих!
    Харесва ми, Плами!
    Не спирай да пишеш!
  • Благодаря за коментарите Дойдох тук, за да споделя с хора, които харесват поезия и които ще могат да ме ориентират доколко това, което обичам да правя- да пиша, въздейства. Усмивки
  • Интересен стих.
    Харесах!
  • Ех, че хубаво!
  • Можеш да помислиш за повторението на "няма",
    като цяло имаш попадения и ми харесва как пишеш;
    поздрав!

Propuestas
: ??:??