Среднощия
Най твоя съм когато най-ме-няма,
когато в бялото легло не ме откриваш,
но ме усещаш и ме вдишваш с аромата
на мисли и копнежи...
и не заспиваш.
Най твоя съм, когато най не искам
да бъда твоя. Или нечия да бъда.
Защото мога да съм себе си тогава,
когато мислиш, че съм друга,
че ме няма.
Най- твоя- съм и сутрин много рано,
тогава топлото кафе ти нагорчава,
ти знаеш - сладостта я нося само
когато най ме искаш,
а ме няма.
Най мой си, най-като-сме-чужди
и най-като-не-трябва да сме общо,
защото всичко „най” е най-прекрасно,
когато най-не-може...
и е тайно.
© Пламена Троева All rights reserved.
