25 dic 2008, 19:34

Среднощна гора

835 0 1

Танцува вятърът в гората,

смущава нощния покой.

Сова в клоните прелита,

огласяйки гората с кресливия си вой.

 

Бледа месечина на небето е изгряла,

в мека светлина гората е заляла.

Призрачни видения бродят там сега,

красиво, но страшно е там през нощта.

 

Нещо в храстите се крие.

Вълк в далечината вие.

Вятър неуморно клоните люлее,

в танц лудешки всичко тук беснее.

 

Настъпва утро ведро и прохладно,

притихва уморената гора,

изчезват призрачните сенки,

озарени от слънчевата светлина.

 

Блестят листата от роса облени,

щурци подскачат в зелените треви,

машини косят тучните полени,

навсякъде усърден труд кипи.

 

Трудят се хората в полята.

Труди се и катеричката в гората,

без много, много да се лута,

трупа тя храна във своята хралупа.

 

Денят преваля уморено,

над полето и гората пада здрач,

само вятърът не спира да лудува

и танца си среднощен да танцува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...