25 дек. 2008 г., 19:34

Среднощна гора

834 0 1

Танцува вятърът в гората,

смущава нощния покой.

Сова в клоните прелита,

огласяйки гората с кресливия си вой.

 

Бледа месечина на небето е изгряла,

в мека светлина гората е заляла.

Призрачни видения бродят там сега,

красиво, но страшно е там през нощта.

 

Нещо в храстите се крие.

Вълк в далечината вие.

Вятър неуморно клоните люлее,

в танц лудешки всичко тук беснее.

 

Настъпва утро ведро и прохладно,

притихва уморената гора,

изчезват призрачните сенки,

озарени от слънчевата светлина.

 

Блестят листата от роса облени,

щурци подскачат в зелените треви,

машини косят тучните полени,

навсякъде усърден труд кипи.

 

Трудят се хората в полята.

Труди се и катеричката в гората,

без много, много да се лута,

трупа тя храна във своята хралупа.

 

Денят преваля уморено,

над полето и гората пада здрач,

само вятърът не спира да лудува

и танца си среднощен да танцува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...