Среднощна гора

Танцува вятърът в гората,

смущава нощния покой.

Сова в клоните прелита,

огласяйки гората с кресливия си вой.

Бледа месечина на небето е изгряла,

в мека светлина гората е заляла.

Призрачни видения бродят там сега,

красиво, но страшно е там през нощта.

Нещо в храстите се крие.

Вълк в далечината вие.

Вятър неуморно клоните люлее,

в танц лудешки всичко тук беснее.

Настъпва утро ведро и прохладно,

притихва уморената гора,

изчезват призрачните сенки,

озарени от слънчевата светлина.

Блестят листата от роса облени,

щурци подскачат в зелените треви,

машини косят тучните полени,

навсякъде усърден труд кипи.

Трудят се хората в полята.

Труди се и катеричката в гората,

без много, много да се лута,

трупа тя храна във своята хралупа.

Денят преваля уморено,

над полето и гората пада здрач,

само вятърът не спира да лудува

и танца си среднощен да танцува.