Заспивам и появява се отново тя,мечта,
една любима жена явява се в съня.
Красива, усмихната, тя идва през нощта,
заедно сме щастливи и си тръгва сутринта.
През деня съм сам,тя е нощна птица,
която долита при мен заедно със съня.
На сутринта я няма, отлетяла е с изгрева,
за да се появи отново заедно с нейната луна.
Лунно момиче си, чаровно дете на нощта,
за мен си оставаш една голяма мечта.
Набрах за теб красива роза през деня,
за да ти я подаря с усмивка в съня!
Среднощна си моя мечта но си си моя,
ти си с мен макар и само до сутринта.
Ти ще останеш в мен, в моята душа,
усмихната, красива жена, жена мечта!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados