Нека ти разкажа моя приказка,
ще я почна с нещо нетипично.
Нощна и измислена - все тая,
щом я чуеш, ти ще си различен.
Ще те запозная със херои.
Ако видиш острите им шпори,
завист ще те жегне и - кой знае -
може воин във теб да заговори.
Идват и жените. Под ветрило
устните им бъбнат като нар.
И шампанското на бала еликсирно
е безсилно пред такъв пожар.
Виждал си това. Живял си доста,
само ти нахвърлям бегъл план.
Канделабрите тържествени огряват
силуетите във бъдния роман.
А поуката не знам. Ти вдигай тоста,
аз мога да бълнувам до зори.
Сигурно е в нещо просто.
Само да го видиш, ми кажи...
..
Обичам приказките ти измислени,
мога да ги слушам до зори.
И баловете ме привличат -
опиват ме шампанско и жени.
Признавам, малко съм объркан -
във мирно време като на война,
под канделабрите да диря
една-единствена душа.
Ловецът броди неуморно
и всеки мъж това твърди.
От взирането му далекобойно
отслабват зорките очи.
Поуките са някъде по пътя,
там тостовете нямат власт.
И приказката е на слука.
Идея дай, аз нямам глас.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados