3 jun 2007, 22:01

Среднощна увертюра

  Poesía
781 0 14

Светлите им утрини ще ви разкажат
със златни сълзи  за нощите горещи, 
в прегръдките на мрака как остават
с частици грях - от скрити срещи.


А той стовари ли могъщата си сила -
поваля  всеки, който му е в плен.
Сами те знаят, че от него са обзети,
но сърцата им трептят със стон стаен.


И щом поредната среднощна увертюра
ги поеме на крилете на страстта,
забравят те и дом, и дадената дума -
преливат чувствата, отдали плът в плътта. 


И пак така - до следващата среща -
поредна нощ отдадени един на друг.
Ще я изживяват сякаш за последно -
любовта с любимия човек да споделят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...