3 jun 2007, 22:01

Среднощна увертюра

  Poesía
779 0 14

Светлите им утрини ще ви разкажат
със златни сълзи  за нощите горещи, 
в прегръдките на мрака как остават
с частици грях - от скрити срещи.


А той стовари ли могъщата си сила -
поваля  всеки, който му е в плен.
Сами те знаят, че от него са обзети,
но сърцата им трептят със стон стаен.


И щом поредната среднощна увертюра
ги поеме на крилете на страстта,
забравят те и дом, и дадената дума -
преливат чувствата, отдали плът в плътта. 


И пак така - до следващата среща -
поредна нощ отдадени един на друг.
Ще я изживяват сякаш за последно -
любовта с любимия човек да споделят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...