Таня Денева и Таня Мезева

Т. Д. Камина, свещ и чаша със уиски... 

По бузите се стичат две сълзи... 

В главата ми бушуват толкоз мисли.

Сърцето ми от мъката тежи... 

Навън вали.. и капките отекват 

дълбоко вътре в моята душа. 

Светкавици в очите ми присветват. 

И питам се - Любов ли е това? 

Т. М. Не е Любов, щом кара те да плачеш. 

Щом думите бушуват и горчат. 

Щом чувстваш се самотното сираче, 

останало във нищото без път. 

Но има ли светкавици в очите,  

те сякаш заслепят мисълта. 

Объркват те. И слепешком се питаш.   

Дали това е твоята съдба... 

Т. Д. Объркват ме, не ми е по природа... 

Привикнах да живея със любов. 

Защо ми пращаш труден път, за Бога, 

съдба, все в колелото ми си прът. 

Защо на мен от толкоз много хора? 

Все аз ли изкупувам грехове... 

Нали за всички за добро се моля, 

а пак съм със разбити колене... 

Т. М. Защото, ценните за нас уроци,

учим все по сложно-труден път. 

Подскачайки над бурни водоскоци, 

разголили си доверчиво гръд. 

Защото, за да стигнем Любовта си, 

човешко е в живота да грешим,

но влезем ли смирено в същността си,

на себе си най първо ще простим!

02.12.2022