Среднощни размисли
Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Камина, свещ и чаша със уиски...
По бузите се стичат две сълзи...
В главата ми бушуват толкоз мисли.
Сърцето ми от мъката тежи...
Навън вали.. и капките отекват
дълбоко вътре в моята душа.
Светкавици в очите ми присветват.
И питам се - Любов ли е това?
Т. М. Не е Любов, щом кара те да плачеш.
Щом думите бушуват и горчат.
Щом чувстваш се самотното сираче,
останало във нищото без път.
Но има ли светкавици в очите,
те сякаш заслепят мисълта.
Объркват те. И слепешком се питаш.
Дали това е твоята съдба...
Т. Д. Объркват ме, не ми е по природа...
Привикнах да живея със любов.
Защо ми пращаш труден път, за Бога,
съдба, все в колелото ми си прът.
Защо на мен от толкоз много хора?
Все аз ли изкупувам грехове...
Нали за всички за добро се моля,
а пак съм със разбити колене...
Т. М. Защото, ценните за нас уроци,
учим все по сложно-труден път.
Подскачайки над бурни водоскоци,
разголили си доверчиво гръд.
Защото, за да стигнем Любовта си,
човешко е в живота да грешим,
но влезем ли смирено в същността си,
на себе си най първо ще простим!
02.12.2022
© Таня Мезева All rights reserved.
