24 oct 2010, 13:47

Среднощно

871 0 11

На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.

Разстила се над улиците
притаена нечия тъга.
От ласките ù ще опазя
твоята притихнала снага.

Тлее в старата камина
волната ти огнена душа -
като че от теб нощта
отдръпва свойта пелерина.

И нека сред неонова заря
да си бушува вън светът!
От часове наред, аз зная,
претопила си се във смъртта...

С тежкия стоманен мрак
аз ще се слея във едно.
Сбогуваме се за последно
- сякаш никога не е било...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...