Среднощно
На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.
Разстила се над улиците
притаена нечия тъга.
От ласките ù ще опазя
твоята притихнала снага.
Тлее в старата камина
волната ти огнена душа -
като че от теб нощта
отдръпва свойта пелерина.
И нека сред неонова заря
да си бушува вън светът!
От часове наред, аз зная,
претопила си се във смъртта...
С тежкия стоманен мрак
аз ще се слея във едно.
Сбогуваме се за последно
- сякаш никога не е било...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
ВСЕ ПО-ДОБЪР СТАВАШ ДЕРЗАЙ!!!
