24 окт. 2010 г., 13:47

Среднощно

875 0 11

На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.

Разстила се над улиците
притаена нечия тъга.
От ласките ù ще опазя
твоята притихнала снага.

Тлее в старата камина
волната ти огнена душа -
като че от теб нощта
отдръпва свойта пелерина.

И нека сред неонова заря
да си бушува вън светът!
От часове наред, аз зная,
претопила си се във смъртта...

С тежкия стоманен мрак
аз ще се слея във едно.
Сбогуваме се за последно
- сякаш никога не е било...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...