Посяваме ерес в измислени дни
и жънем полета със плява.
Със лаврови клонки се кичим сами,
а тях само Бог ги раздава!
Обречени тънем в забрава и мрак,
под лустро на пошла двуличност.
Зад ъгъла често подлагаме крак,
с омраза до лудост първична.
И камъни хвърляме с кални ръце.
Голгота е само химера!
Под маски се крием, зад чуждо лице,
а пътят измамно е верен!
Продаваме чест за един комплимент!
Ръждата в позлата прозира…
И Смирненски с дявола пие абсент -
под плача на тъжната лира.
Таня Симеонова
21.06. 2018 г.
© Таня Симеонова Todos los derechos reservados