ambarr
46 el resultado
Денят си тръгва като облак сив –
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.
А аз протягам пак към теб ръце, ...
  478 
Отдавна няма място в този свят,
за Палечки наивни и Снежанки.
Тук зли царици приказки редят,
зад маските на влюбени русалки.
А аз потъвам в лепкава мъгла, ...
  1105 
Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...
  744 
Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...
  615 
На зимата, в косите посребрени
замръзваше последната мечта.
И любовта не беше споделена,
а пълна с тъжно-сива самота.
Угасна бавно, в лепкавата скука, ...
  801 
Понякога не те обичам! Никак!
Тогава плачат гарвани в нощта.
Прелитат във съня ми и ме викат,
преминали през ада и смъртта!
Понякога съм само лист отронен ...
  591 
Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...
  718 
Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...
  509 
Вървя сред избуялата трева,
в поле от четирилистни детелини.
Не знам коя от тях да избера,
та щастието да не ме подмине?
Събуждам се в недосънуван ден, ...
  851 
Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
  1021  11 
Прозаичен момент или просто умора…
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента…
Пропълзяват мъгли над лозите узрели, ...
  584 
Недовършен романс или тъжен етюд -
бягат сенки във тъмната стая.
Самотата е само поредния бунт
на душата ми търсеща рая.
Самотата е моята главна вина, ...
  580 
На прага сме на Новата година,
а Старата не беше най-добра.
Все казвахме, че всичко ще отмине,
че някога ще дойде пролетта.
Във чакане дойдоха лято, есен ...
  721 
Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...
  817  10 
Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
  1172  11  11 
Приятелите ги броим на пръсти,
и не дори на двете си ръце!
Лъжливите повеждат ни към кръста,
с усмивката на Юда, без лице!
Приятелите не отварят рани, ...
  795 
Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...
  1158  12  10 
Виртуална любов,
малко тъжно фиаско…
Тя е фарс на добро
сред морето от маски,
уж желана лъжа ...
  743 
Посяваме ерес в измислени дни
и жънем полета със плява.
Със лаврови клонки се кичим сами,
а тях само Бог ги раздава!
Обречени тънем в забрава и мрак, ...
  702 
И понеже съм тихото бедствие,
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,
и защото ме стяга чепикът ...
  901 
Илюзии прашни, мираж уж красив,
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга …
Във стаята тъмна танцуват мечти ...
  695 
Малко топлина, една въздишка,
няколко неказани неща,
няколко сълзи, една усмивка,
между две цигари самота…
И светът не стана по-различен… ...
  718 
Защото не успявах да се впиша
във оня свят, на сивата бездушност,
край ъглите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,
компромиси защото не направих ...
  710 
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
  2351  20  18 
И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...
Една мечта събуди ме във тъмното. ...
  820  10 
По бузата ми тихо днес
една сълза се свлече…
Тя беше моят ням протест
във гняв прикрит, облечен!
Тя беше стон, заглъхнал вик, ...
  1020  10 
Леснозапалима съм, горя,
някога съм доста нелогична,
безпричинно мога да боля,
безусловно мога да обичам!
Във душата ми валят дъги, ...
  1385 
Във сянката на уж забравен грях
не исках с фалш, лъжи да „оцелея”.
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех…
Разхождах се по тънкото въже ...
  1612  12 
Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме, ...
  2159  13 
Тъга случайна тихо пропълзя,
промъкна се виновна сянка в мрака,
издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака…
Бездомен спомен тайно в мен се скри, ...
  767 
Ако режа, до кокал ще режа!
Чисти рани зарастват по-лесно!
Ако любя, до гроб ще бележа!
В твоя ум без покана ще влезна!
Аз съм Дива, от всички най-лична! ...
  478 
Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет там рисувам слънце,
във ранно утро мрачно и сънливо
посявам някъде щастливо зрънце.
Вилнее бурен вятър сред полята, ...
  677 
Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати. ...
  920 
Ще дойда тихо във съня ти
със бурята и снежната тъга...
И ще осмисля аз деня ти,
преминала през цветната дъга...
Ще те целуна тихичко във мрака. ...
  802 
Преминах аз през ада, но се върнах,
заключих го зад хиляди врати...
И повече назад не се обърнах...
Животъта със усмивка продължих!
Промих си раните, отърсих се от злото... ...
  794 
Омръзна ми от грозните нападки,
от хули зли, напразна суета...
От жалки помисли, словесни хватки,
покрили с рани моята душа...
Омръзна ми от злобата човешка, ...
  865 
И стоя пак забравена в ъгъла,
разсъблечена почти неприлично.
Поругана и грозно излъгана.
И използвана твърде себично.
Стриптийз бавно с душата си правих. ...
  745 
Уморих се да бъда прилична.
Уморих се да бъда добра.
Уморих се да бъда етична.
Искам просто да бъда жена...
Искам своите грешки да правя. ...
  1501 
От въздишки постеля не правя!
Не прекланям пред никой глава!
Устремена във полет изгарям
прекосила сама вечността...
Не обичам и песни любовни. ...
  864 
Животът ни минава като сън.
Изнизват се годините и дните...
До вчера тичахме навън,
а днес сме със сребро в косите...
Как искам да съм боса във ръжта, ...
  822 
Propuestas
: ??:??