Среднощно
С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...
Искам днес да си върна обатно
всички вече отминали дни -
безвъзвратно изгубени, ничии.
Искам щом си отворя очите
с теб наяве да се обичаме...
Венцислава Симеонова
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...
Искам днес да си върна обатно
всички вече отминали дни -
безвъзвратно изгубени, ничии.
Искам щом си отворя очите
с теб наяве да се обичаме...
Венцислава Симеонова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados
