1 mar 2006, 11:16

Среднощно 

  Poesía
746 0 6
С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...
Искам днес да си върна обатно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??