VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
1 мар. 2006 г., 11:16

Среднощно 

  Поэзия
714 0 6
С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти.
И отново ми ставаш далечен.
И отново оставам без стих...
А животът съвсем не е вечен.
Всъщност даже животът е миг,
тъжен спомен за нещо приятно,
кратък вопъл, ридание, вик...

Искам днес да си върна обатно
всички вече отминали дни -
безвъзвратно изгубени, ничии.
Искам щом си отворя очите
с теб наяве да се обичаме...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да определено си талант
  • Талантлива си, Вени. Поздрави!
  • Кой може да каже къде е истинският живот-в сънищата или в ежедневието? По-добре сладки сънища, отколкото горчиво ежедневие.Пък може и да се сбъднат някога...за някои в този, за други в някой друг живот.Великолепна работа!
  • По някога наистина сънищата са единственото нещо което ни радва , кара ни да се усмихваме . А стихчето е.... невероятно ! Както винаги
  • Вени ,допадна ми стихът ти!Хубав е според мен!Поздравления!
  • Шестица и благодарности, за прекрасните ти стихове!
Предложения
: ??:??