Средство за живот

Не разбирам как така

дъхът ми спира, щом не си до мен.

Мисля си, че ще умра,

ако теб те няма в моя ден.

Не знам защо те срещнах чак сега,

но знам какво ми трябва

да остана на света.

Ще помислиш, че ми трябва въздух,

но не е така...

Въздуха го имам, щом хванеш моята ръка.

Слънце според теб ми трябва?

Не, отново не позна...

Слънце мен не ми е нужно,

ти живота ми огря.

Ще кажеш, че вода ми трябва,

ала нея пия я от твоите очи.

Потъвам в синята дълбочина

и пия жадно любовта.

Да ти кажа ли какво ми трябва да живея?

Ти, любов...

Ти си моето средство за живот!

Н. Николова