10 sept 2007, 12:42

Среща

  Poesía
1.3K 0 1

Среща

 

И ето пак настана час

да се срещем отново ти и аз.

В таз софийска сган,

прахолясала от плам,

дъжд заваля.

Аз те чакам ти да звъннеш в някой час,

трепетно усещам за срещата ни с нас.

Дъгата над Витоша изгря

и лек ветрец пак повя

от спомените

тъй далечни,

аплетски, но пък вечни.

Облаци меняват се един след друг

и времето тече,

а ти си тук, до мене.

До моето сърце...

Мълчалив и угрижен, тъй си ти.

Приятел, сподели, не се мъчи.

Как да кажа колко те обичам,

без да мога да те нараня.

Нека да се срещнем и пак да те обичам.

Гаф, приятелю любим.

 

 

 

Пролетта отново тъй настъпи.

Тихо, кротко и без думи.

Всичко цъфнало е навред.

Пчели жужат, паяци паяжини плетат

Слънцето през облак пак намига, а сърцето отново ме напира.

Полюшват клонки от тихия ветрец,

май ще вали, каза ни го спец.

Аромат любовен носи се навред,

всеки чака своя ред.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Огнян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл при нас!
    Не обръщай внимание на ниските оценки!
    Ти пиши,умееш го!
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...