Среща

И ето пак настана час

да се срещем отново ти и аз.

В таз софийска сган,

прахолясала от плам,

дъжд заваля.

Аз те чакам ти да звъннеш в някой час,

трепетно усещам за срещата ни с нас.

Дъгата над Витоша изгря

и лек ветрец пак повя

от спомените

тъй далечни,

аплетски, но пък вечни.

Облаци меняват се един след друг

и времето тече,

а ти си тук, до мене.

До моето сърце...

Мълчалив и угрижен, тъй си ти.

Приятел, сподели, не се мъчи.

Как да кажа колко те обичам,

без да мога да те нараня.

Нека да се срещнем и пак да те обичам.

Гаф, приятелю любим.

Пролетта отново тъй настъпи.

Тихо, кротко и без думи.

Всичко цъфнало е навред.

Пчели жужат, паяци паяжини плетат

Слънцето през облак пак намига, а сърцето отново ме напира.

Полюшват клонки от тихия ветрец,

май ще вали, каза ни го спец.

Аромат любовен носи се навред,

всеки чака своя ред.