7 ene 2014, 22:10

Среща

  Poesía » Civil
1.1K 2 1

                                                       България – страна, която

                                                       с безпомощния гняв, умира.

                                                       А свидната ù кръв пролята –

                                                       покой в земята не намира...

 

                                                       Грабежът на партийни шайки –

                                                       чедата ù далеч прокуди.

                                                       Оставили самотни майки –

                                                       по чужди ниви да се трудят,

 

                                                       България лежи в разруха

                                                       и чака своите герои.

                                                       За нейната съдба са глухи,

                                                       преялите от власт копои...

 

                                                       Българийо, Родино моя,

                                                       пристъпвам в друмите ти прашни.

                                                       И виждам силует на коня,

                                                       на който язди хана страшни.

 

                                                       И чувам го да проговаря,

                                                       величествен и с лик намръщен.

                                                       А думите му се повтарят

                                                       от екота на празни къщи.

 

                                                      Дали животът ще се  върне

                                                      в покоите им запустели,

                                                      преди забрава да покълне

                                                      над спомените избледнели?!

 

                                                                                       07.01.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колкото повече навлизам в творчеството Ви, толкова повече искам да Ви изкажа уважението си от таланта и будната гражданска съвест!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...