Jan 7, 2014, 10:10 PM

Среща

  Poetry » Civic
1.1K 2 1

                                                       България – страна, която

                                                       с безпомощния гняв, умира.

                                                       А свидната ù кръв пролята –

                                                       покой в земята не намира...

 

                                                       Грабежът на партийни шайки –

                                                       чедата ù далеч прокуди.

                                                       Оставили самотни майки –

                                                       по чужди ниви да се трудят,

 

                                                       България лежи в разруха

                                                       и чака своите герои.

                                                       За нейната съдба са глухи,

                                                       преялите от власт копои...

 

                                                       Българийо, Родино моя,

                                                       пристъпвам в друмите ти прашни.

                                                       И виждам силует на коня,

                                                       на който язди хана страшни.

 

                                                       И чувам го да проговаря,

                                                       величествен и с лик намръщен.

                                                       А думите му се повтарят

                                                       от екота на празни къщи.

 

                                                      Дали животът ще се  върне

                                                      в покоите им запустели,

                                                      преди забрава да покълне

                                                      над спомените избледнели?!

 

                                                                                       07.01.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колкото повече навлизам в творчеството Ви, толкова повече искам да Ви изкажа уважението си от таланта и будната гражданска съвест!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...