7 янв. 2014 г., 22:10

Среща

1.1K 2 1

                                                       България – страна, която

                                                       с безпомощния гняв, умира.

                                                       А свидната ù кръв пролята –

                                                       покой в земята не намира...

 

                                                       Грабежът на партийни шайки –

                                                       чедата ù далеч прокуди.

                                                       Оставили самотни майки –

                                                       по чужди ниви да се трудят,

 

                                                       България лежи в разруха

                                                       и чака своите герои.

                                                       За нейната съдба са глухи,

                                                       преялите от власт копои...

 

                                                       Българийо, Родино моя,

                                                       пристъпвам в друмите ти прашни.

                                                       И виждам силует на коня,

                                                       на който язди хана страшни.

 

                                                       И чувам го да проговаря,

                                                       величествен и с лик намръщен.

                                                       А думите му се повтарят

                                                       от екота на празни къщи.

 

                                                      Дали животът ще се  върне

                                                      в покоите им запустели,

                                                      преди забрава да покълне

                                                      над спомените избледнели?!

 

                                                                                       07.01.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото повече навлизам в творчеството Ви, толкова повече искам да Ви изкажа уважението си от таланта и будната гражданска съвест!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...