7 янв. 2014 г., 22:10

Среща

1.1K 2 1

                                                       България – страна, която

                                                       с безпомощния гняв, умира.

                                                       А свидната ù кръв пролята –

                                                       покой в земята не намира...

 

                                                       Грабежът на партийни шайки –

                                                       чедата ù далеч прокуди.

                                                       Оставили самотни майки –

                                                       по чужди ниви да се трудят,

 

                                                       България лежи в разруха

                                                       и чака своите герои.

                                                       За нейната съдба са глухи,

                                                       преялите от власт копои...

 

                                                       Българийо, Родино моя,

                                                       пристъпвам в друмите ти прашни.

                                                       И виждам силует на коня,

                                                       на който язди хана страшни.

 

                                                       И чувам го да проговаря,

                                                       величествен и с лик намръщен.

                                                       А думите му се повтарят

                                                       от екота на празни къщи.

 

                                                      Дали животът ще се  върне

                                                      в покоите им запустели,

                                                      преди забрава да покълне

                                                      над спомените избледнели?!

 

                                                                                       07.01.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото повече навлизам в творчеството Ви, толкова повече искам да Ви изкажа уважението си от таланта и будната гражданска съвест!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...