19 abr 2009, 8:30

Среща

  Poesía
597 0 1

 

            СРЕЩА

 

Аз знам - сравняваш го с мене -

галиш в мрака непозната ръка.

край теб градът е чужд. Студен е.

До вас вървя със вдигната яка.

 

Ще търсиш устните ми в мрака.

Няма да те опари моят дъх.

На улицата врана ще изграка -

страхът във теб ще вземе връх.

 

Ще пуснеш ръката му смутена.

Ще търсиш спомен от наши срещи.

Оставям те под сенките студени.

 

... Обръщам гръб на сълзите горещи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...