19 апр. 2009 г., 08:30

Среща

596 0 1

 

            СРЕЩА

 

Аз знам - сравняваш го с мене -

галиш в мрака непозната ръка.

край теб градът е чужд. Студен е.

До вас вървя със вдигната яка.

 

Ще търсиш устните ми в мрака.

Няма да те опари моят дъх.

На улицата врана ще изграка -

страхът във теб ще вземе връх.

 

Ще пуснеш ръката му смутена.

Ще търсиш спомен от наши срещи.

Оставям те под сенките студени.

 

... Обръщам гръб на сълзите горещи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...