Apr 19, 2009, 8:30 AM

Среща

  Poetry
588 0 1

 

            СРЕЩА

 

Аз знам - сравняваш го с мене -

галиш в мрака непозната ръка.

край теб градът е чужд. Студен е.

До вас вървя със вдигната яка.

 

Ще търсиш устните ми в мрака.

Няма да те опари моят дъх.

На улицата врана ще изграка -

страхът във теб ще вземе връх.

 

Ще пуснеш ръката му смутена.

Ще търсиш спомен от наши срещи.

Оставям те под сенките студени.

 

... Обръщам гръб на сълзите горещи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...