Apr 19, 2009, 8:30 AM

Среща

  Poetry
589 0 1

 

            СРЕЩА

 

Аз знам - сравняваш го с мене -

галиш в мрака непозната ръка.

край теб градът е чужд. Студен е.

До вас вървя със вдигната яка.

 

Ще търсиш устните ми в мрака.

Няма да те опари моят дъх.

На улицата врана ще изграка -

страхът във теб ще вземе връх.

 

Ще пуснеш ръката му смутена.

Ще търсиш спомен от наши срещи.

Оставям те под сенките студени.

 

... Обръщам гръб на сълзите горещи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...