СРЕЩА
Люлеят сенки край нас дървета.
И ни замерват с топчета липи.
Дечица гонят вятър с колелeта.
Нощта отмина. Но нас не ни се спи.
Нашата вселена градинска пейка стана,
отхапваме от ябълката на греха.
Гладни гълъби кълват от любовта ни.
Очите търсят поредната ни стряха!
© Мимо Николов Todos los derechos reservados