7 ago 2011, 22:14

Среща

Poesía

911 0 2

Аз те гледам - усмихната и тиха,
а в мене бездна зее като ад,
... тръпки в кожата се впиха
от внезапно лъхнал хлад...
Надолу гледам и ми е дълбоко,
назад поглеждам - пътят чезне -
и скачам отвисоко,
а подир мене ще ли някой слезне?
В тази същата минута,
когато падам и те гледам,
усмихвам се и гина,
ти такава ли ме виждаш:
възправена над бездна, умираща любима?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stel88 (Стеляна)

много чувствено, поздрави от мен

2013-09-30T11:57:14+03:00
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2011-08-08T07:37:52+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0