Среща
Аз те гледам - усмихната и тиха,
а в мене бездна зее като ад,
... тръпки в кожата се впиха
от внезапно лъхнал хлад...
Надолу гледам и ми е дълбоко,
назад поглеждам - пътят чезне -
и скачам отвисоко,
а подир мене ще ли някой слезне?
В тази същата минута,
когато падам и те гледам,
усмихвам се и гина,
ти такава ли ме виждаш:
възправена над бездна, умираща любима?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панкова Все права защищены
