imperfect (Яна)
274 2097
25 oct 2012, 15:42

Среща 

  Poesía » De amor
919 0 16

Среща

 

 

 

 

След толкова години пак те срещам.

Държиш в ръцете малка дъщеря.

Синът ми любопитно в теб се вглежда

и с поглед пита: "Кой ли е това?"

 

С приветлив жест посочваш кафенето,

там, двама дето ходехме преди.

Очите ти преливат се в небето,

усмивка на лицето ти цъфти.

 

Разказваш ми за твоята съпруга,

за майката на твоите деца.

Замислен, отбелязваш, че съм друга.

Проблясва във очите ми сълза.

 

Какво да ти разкажа... Ти замина.

Почувствах се болезнено сама.

Загърби майка, обич и родина,

та щастие да дириш по света.

 

Не писа, ни веднъж не се обади.

Намразих телефона, че мълчи.

Разпъна ти сърцето ми на клада.

Помръкнаха зелените очи.

 

А сетне се омъжих в рокля бяла.

Дари ме Бог с прекрасния ми син.

Дори тогава тайно се надявах,

че можем аз и ти да си простим.

 

Но минаха години. Като листи

разпръсна ни животът по света.

До мен на канапето се усмихваш,

държиш в ръце немирна дъщеря.

 

Не питай как съм. Минало е време.

Гмурни се в сребросивото море,

което може всичко да ни вземе,

но и да го спаси - да не умре...

 

 

 

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??