Среща
Среща
След толкова години пак те срещам.
Държиш в ръцете малка дъщеря.
Синът ми любопитно в теб се вглежда
и с поглед пита: "Кой ли е това?"
С приветлив жест посочваш кафенето,
там, двама дето ходехме преди.
Очите ти преливат се в небето,
усмивка на лицето ти цъфти.
Разказваш ми за твоята съпруга,
за майката на твоите деца.
Замислен, отбелязваш, че съм друга.
Проблясва във очите ми сълза.
Какво да ти разкажа... Ти замина.
Почувствах се болезнено сама.
Загърби майка, обич и родина,
та щастие да дириш по света.
Не писа, ни веднъж не се обади.
Намразих телефона, че мълчи.
Разпъна ти сърцето ми на клада.
Помръкнаха зелените очи.
А сетне се омъжих в рокля бяла.
Дари ме Бог с прекрасния ми син.
Дори тогава тайно се надявах,
че можем аз и ти да си простим.
Но минаха години. Като листи
разпръсна ни животът по света.
До мен на канапето се усмихваш,
държиш в ръце немирна дъщеря.
Не питай как съм. Минало е време.
Гмурни се в сребросивото море,
което може всичко да ни вземе,
но и да го спаси - да не умре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
