Среща
Среща
Вечно си за някъде забързан,
гледаш ме със поглед уморен.
Все си с грижи и проблеми вързан,
че едва ли днес ти е до мен…
Слушаш ме, но някак си отнесен,
ангажиран с твоя сложен свят,
без да чуваш тъжната ми песен,
без да виждаш трудния ми смях.
Във живота хиляди посоки,
страсти и тревоги ни делят
и душите ни така жестоко
смазват под гръбнака на деня.
И не знаеш делниците мои,
и от твоите далеч съм аз…
Ала пак сърцето ми те моли –
потърси ме във самотен час!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Радомирова Todos los derechos reservados
