Среща

17 oct 2010, 15:26

Poesía

509 0 3

Среща

Вечно си за някъде забързан,

гледаш ме със поглед уморен.

Все си с грижи и проблеми вързан,

че едва ли днес ти е до мен…

Слушаш ме, но някак си отнесен,

ангажиран с твоя сложен свят,

без да чуваш тъжната ми песен,

без да виждаш трудния ми смях.

Във живота хиляди посоки,

страсти и тревоги ни делят

и душите ни така жестоко

смазват под гръбнака на деня.

И не знаеш делниците мои,

и от твоите далеч съм аз…

Ала пак сърцето ми те моли –

потърси ме във самотен час!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.