17.10.2010 г., 15:26 ч.

Среща 

  Поезия
507 0 3

 

Среща

 

Вечно си за някъде забързан,

гледаш ме със поглед уморен.

Все си с грижи и проблеми вързан,

че едва ли днес ти е до мен…

 

Слушаш ме, но някак си отнесен,

ангажиран с твоя сложен свят,

без да чуваш тъжната ми песен,

без да виждаш трудния ми смях.

 

Във живота хиляди посоки,

страсти и тревоги ни делят

и душите ни така жестоко

смазват под гръбнака на деня.

 

И не знаеш делниците мои,

и от твоите далеч съм аз…

Ала пак сърцето ми те моли –

потърси ме във самотен час!

 

 

 

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??