5 nov 2010, 14:44

Среща

837 0 6

Две сродни души във безкрая се срещат,

лумват сякаш хиляди огньове,

две сродни души, вдъхновени, горещи,

озарени от Божествен полъх.

И тогава небесата мигом се разтварят

и ликуват Ангелските същества,

а звездите ярки нежно тръпнат,

милват ги със чудна светлина.

И душите скоро литват запленени,

заедно - на космоса деца,

сред планети тъмни, заледени,

сред сияйни, палещи слънца.

Бог благословил е тази среща!

Бог благословил е този полет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...