24 feb 2014, 11:35

Среща ... 

  Poesía » Filosófica
699 0 12

 

 

 

     В тилилейската житейска дъбрава

     самотник някакъв срещнах да крачи,

     без нищо вече останал -

     загърбил живот, надежди, мечти,

     но с душа, неможеща вече да плаче,

     стига му само пътечка, за да върви ...

     А накъде? Към себе си, може би ...

     Отвреме навреме го сепват

     гъсталаци от злобни сплетни,

     в изкорубени корени се спъва човека

     от неизживяни радостни дни ...

     А наоколо е такава тъма -

     едва прозира през гъстите клони

     сърпа на пребледняла луна.

     Скрива я гората от нагоре

     вдигнати за помощ ръце,

     тътен бучи, не чува се глас -

     зад тях вгледах се в това лице -

     някакси познато ми бе ...

     Не! Не! Не може това да съм аз ...

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми много, Вале! Твоят си стил и пак с нечовешка лекота изваждаш човек от релси...Титанично усещане! Ти си!
  • С теб за подкрепа!
  • Благодаря ви, приятели! Как ми беше нужна вашата подкрепа точно сега - по моята тясна пътека! Още веднъж, благодаря!
  • в изкорубени корени се спъва човека
    от неизживяни радостни дни ...

    Истинно!
  • И въпреки всичко сърцето намира правия път,дори да нямаме видимо изход,а да тръгнем към себе си, май е най-трудно!Поздрав!
  • Благодаря ви за съпричастието и оценките мили приятели - Ани, Люба, Милко, Краси, Силви, Султана, Сан, Божура, Ваня, Септ, Ачо! Светли дни от мен!
  • Е, не може... Недей да бъдеш такъв оптимист (не бъркам думата) - може!
    Поздрави!
  • " стига му само пътечка, за да върви ...

    А накъде? Към себе си, може би ..."
    Това е най- трудния път, към самия себе си! Сърдечен поздрав!
  • Да, Валентин понякога Пътят е и пътечка, но не спираме да вървим...

    Поздрав!
  • !!
  • " загърбил живот, надежди, мечти,
    но с душа, неможеща вече да плаче,"
    Не, не може да си ти, Вальо!Невероятна картина си нарисувал!
  • стига му само пътечка, за да върви
    Вальо, съкрушаващ стих!
    А картината, нарисувана с твоите оловно-мрачни тонове, е забележително въздействаща!
Propuestas
: ??:??