11 sept 2016, 13:45

Среща

Poesía » Otra

1.5K 0 3

Днес срещнах аз един човек.
Не беше млад, почти на век.
Пламък имаше в очите
усмихваше се сякаш на звездите.
Пристъпи с бавна крачка той към мен,
целуна ми ръка - джентълмен:
“Много сте красива”, зае поза…
и връчи ми красива бяла роза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Putin (Владимир Владимирович)

От старата школа е бил

2016-09-12T08:10:03+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Меракът никога не умира.

2016-09-11T19:28:56+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Важен е пламъкът.
Поздрав!

2016-09-11T14:00:51+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0