15 jul 2017, 7:40  

Среща

1.1K 3 12

СРЕЩА

 

Лицето ти е блян желан и драг,
очите ти са вèчерен сумрàк,

косите ти са нежно кадифе.
За наш’та искрена любов узна
единствено засмяната жена
в самотното, забравено кафе.

И никой друг за ней не ще узнае,
дълбоко нейде в мене скрита тя е.
От всички с теб ще крием занапред,
че ти причина си да съм поет...

Ще бъда с теб щастлив далеч от всеки,
далеч от хора, завист и сплетни.
Щастливи много ще са, знам, навеки
взаимно споделените ни дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...