15 июл. 2017 г., 07:40  

Среща

1.1K 3 12

СРЕЩА

 

Лицето ти е блян желан и драг,
очите ти са вèчерен сумрàк,

косите ти са нежно кадифе.
За наш’та искрена любов узна
единствено засмяната жена
в самотното, забравено кафе.

И никой друг за ней не ще узнае,
дълбоко нейде в мене скрита тя е.
От всички с теб ще крием занапред,
че ти причина си да съм поет...

Ще бъда с теб щастлив далеч от всеки,
далеч от хора, завист и сплетни.
Щастливи много ще са, знам, навеки
взаимно споделените ни дни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...