10 may 2006, 22:10

СРЕЩА

  Poesía
763 0 3
Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-
пред мен е сродната душа.

В очите тъмни се оглеждах
и знаех,че си прям и откровен.
Дълбоката тъга от тях струеше,
а исках радост да ти дам във този ден.

Животът,казваш ти,е бил безсмислен:
детето скъпо е далеч от теб.
Огледай се и знай,че не е свършил-
той дава знак за щастие напред.

Отвориш ли очите,ще откриеш
красиво утро,цъфнали цветя.
Приятелят е винаги до тебе,
подаващ своята ръка.

Сърцето щом разтвориш,ще усетиш
как слънцето навлиза с топлина.
Годините пред тебе са пътека,
по която ще закрачи любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...