10 мая 2006 г., 22:10

СРЕЩА 

  Поэзия
578 0 3
Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-
пред мен е сродната душа.

В очите тъмни се оглеждах
и знаех,че си прям и откровен.
Дълбоката тъга от тях струеше,
а исках радост да ти дам във този ден.

Животът,казваш ти,е бил безсмислен:
детето скъпо е далеч от теб.
Огледай се и знай,че не е свършил-
той дава знак за щастие напред.

Отвориш ли очите,ще откриеш
красиво утро,цъфнали цветя.
Приятелят е винаги до тебе,
подаващ своята ръка.

Сърцето щом разтвориш,ще усетиш
как слънцето навлиза с топлина.
Годините пред тебе са пътека,
по която ще закрачи любовта.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??