16 oct 2020, 16:31

Среща...

  Poesía » Otra
392 0 0

 

Среща...

 

Каква бе тая Гравитация, която

ни грабна в оня звезден кръстопът

и с мощ на гравитационен вятър –

завихри и желания и плът!...

 

Каква бе тая мълния, която

в душите очерта с невидим знак,

предчувствие – в инстинктите познато –

разтърсващо в реалността... Но как?...

 

Ще припознаем всички лунни нощи

и нови фантастични светове́,

а неосъзнатото в душите о́ще –

с чаровната си власт ще ни зове́...

 

... Ще бродим нощем като лунатици:

безсънни, малко луди във нощта,

а аз ще пожелая да си Жрицата

на моят храм спасен от пепелта!...

 

15.10.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...